На моите родители
Посветено
Един умира за да дойде друг
и мястото му земно да запълни.
И тази земна мъка, като плуг
пръстта оре - със сълзите я пълни.
А вие си отидохте във миг...
На ваше място идват внуци мили.
И от рожденния им първи вик
със вашто име да набират сили.
Че вие бяхте майка и баща
на мъжките стремежи твърде земни.
Сега сте вие слънце и луна
в просторите си райски и неземни.
Сега ни гледате отгоре - знам,
и пазите ни от погрешна стъпка.
За нас сега се молите от там
да цъфваме във всяка нова пъпка.
От там ни вардите сега дори
от всяка неочаквана Голгота.
Затуй и споменът за вас гори
във кръвните ни жилки на живота.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вълнуващ стих за всеки чувствителен човек. Обичам да ви чета стиховете, но съм любопитна да видя ваши картини. Пишете в профила си, че и това Ви е хоби. Защо не качите някои в сайта. Аз не открих ?
-
Ох, направо ме разби с този стих! Прекрасно написано! Поздрави!
-
Вълнуващо... Поклон!
-
Поклон пред паметта им!Споменът за тях винаги ще гори в нас!Поздравления!
-
Благодаря ви, Приятели за съчувствието и преклонението към родителите ми! Наистина спомена е неугасващ!Желая ви хубав летен ден!
Поздрави от мен!!! -
...и остават живи в паметта.
Поклон! -
"И тази земна мъка, като плуг
пръстта оре - със сълзите я пълни."
Съпреживях! -
„Един умира за да дойде друг - и мястото му земно да запълни“ Като че ли само любовта нарушава привидното безсмислие на всичко. Искрена и докосваща творба...
-
Поздрав за прекрасните стихове, Ники!
-
Прекрасно посвещение, Никола!
Написал си го с много любов и искреност!
Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
