На моите родители
Посветено
Един умира за да дойде друг
и мястото му земно да запълни.
И тази земна мъка, като плуг
пръстта оре - със сълзите я пълни.
А вие си отидохте във миг...
На ваше място идват внуци мили.
И от рожденния им първи вик
със вашто име да набират сили.
Че вие бяхте майка и баща
на мъжките стремежи твърде земни.
Сега сте вие слънце и луна
в просторите си райски и неземни.
Сега ни гледате отгоре - знам,
и пазите ни от погрешна стъпка.
За нас сега се молите от там
да цъфваме във всяка нова пъпка.
От там ни вардите сега дори
от всяка неочаквана Голгота.
Затуй и споменът за вас гори
във кръвните ни жилки на живота.
© Никола Апостолов All rights reserved.
