Sep 25, 2014, 10:31 PM

На мойта мила гара 

  Poetry » Phylosophy
379 0 3
На тази моя мила гара
и моя болка... болка стара,
стоят на среща двата влака
и майката ми се разплака.
Единият е за на запад,
но там е залезът омразен.
Че там все бургери се лапат,
духът обаче им е празен.
На изток другият пътува,
където слънцето изгрява.
И там се бъдеще сънува...
Душата любовта я сгрява. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??