На мойта мила гара
На тази моя мила гара
и моя болка... болка стара,
стоят на среща двата влака
и майката ми се разплака.
Единият е за на запад,
но там е залезът омразен.
Че там все бургери се лапат,
духът обаче им е празен.
На изток другият пътува,
където слънцето изгрява.
И там се бъдеще сънува...
Душата любовта я сгрява.
А аз стоя на кръстопътя,
отправил поглед към перона.
Към кой вагон да се запътя?...
Дали улучил съм сезона?
А може би е най-доброто
да си остана в мойта гара.
И нека спи под камък злото.
Отсядам на кафе с цигара...
© Никола Апостолов All rights reserved.
