На морето мое, необятното...
На морето мое, необятното,
аз тайните ще искам да отгатна,
за да усетя със частици от плътта си
ароматът му и песента на рибарите,
зовът на дълбините, тъмните,
прибоят, спорещ с вятър неподвластен
за трудовият делник на моряците ...
И като стремеж житейски - преосмисляне,
през надеждата минава то, и през обичта ми,
с разочарованията си в света лъжлив, но вечен,
посвоему суров, но пак с красота изпълнен ...
А аз с респект ще се опитам тайните му да отгатна:
как денем светликът се сменя с тъмата,
и отразена във него, ме водиш по лунна пътека,
как ти, сред атлазено - сините свои обятия
гларуси къпеш в млечно - бяла вълнa,
как помахваш за сбогом или посрещане
към отиваща - идваща нова Любов, приливна ...
Обичам те, Черно мое море!
В сърцето ми ти ще останеш,
твоите тайни макар неоткрила!
© Петя Кръстева All rights reserved.
Поздравления !
