На морето мое, необятното...

10 feb 2007, 11:27

Poesía

767 0 6

На морето мое, необятното,
аз тайните ще искам да отгатна,
за да усетя със частици от плътта си
ароматът му и песента на рибарите,
зовът на дълбините, тъмните,
прибоят, спорещ с вятър неподвластен
за трудовият делник на моряците ...

И като стремеж житейски - преосмисляне,
през надеждата минава то, и през обичта ми,
с разочарованията си в света лъжлив, но вечен,
посвоему суров, но пак с красота изпълнен ...
А аз с респект ще се опитам тайните му да отгатна:
как денем светликът се сменя с тъмата,
и отразена във него, ме водиш по лунна пътека,

как ти, сред атлазено - сините свои обятия
гларуси къпеш в млечно - бяла вълнa,
как помахваш за сбогом или посрещане
към отиваща - идваща нова Любов, приливна ...
Обичам те, Черно мое море!
В сърцето ми ти ще останеш,
твоите тайни макар неоткрила!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dolly (Доли)

2007-02-10T22:38:33+02:00

Морето живее в твоето стихотворение, Петя Поздравления !
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2007-02-10T16:11:30+02:00

красив стих
sisa_75 (Светла Колева)

2007-02-10T15:07:58+02:00

Много хубав стих!
Поздрав!
didislava (Дидислава)

2007-02-10T13:19:51+02:00

Стане ли дума за море - тук съм чух шептящи вълни, потънах в "атлазено-сините обятия" и се насладих на лунни отблясъци... Хубаво!
Романтик (Христо Костов)

2007-02-10T12:59:32+02:00

Поздрави на Черно море от Балкана и Средна гора!!!
Много е хубав стиха ти, Петя!!!
kity (Людмила Нилсън)

2007-02-10T12:17:28+02:00

Здравей, Русалке

Колко добре познаваш не само морето!!!
Докосваш, всеки един от нас!

Поздрави мила