На моя страх!

Късайки сините памуци на небето,

ме връщаш на земята!

Тъй жадно търсеща звездите!

И в опит да намеря изкуството,

се лутам сред люлки от лиани

и намирам себе си!

Защото когато съдник

съм самата аз,

имам нужда от тебе

да избистриш главата ми!

И като с чукове да набиеш

здравите мисли в съзнанието ми!

Защото ти си моят страх

и ме държиш на крачка от пропастта!

Пропастта на бездарието!