На моя страх!
905
0
0
Късайки сините памуци на небето,
ме връщаш на земята!
Тъй жадно търсеща звездите!
И в опит да намеря изкуството,
се лутам сред люлки от лиани
и намирам себе си!
Защото когато съдник
съм самата аз,
имам нужда от тебе
да избистриш главата ми!
И като с чукове да набиеш
здравите мисли в съзнанието ми!
Защото ти си моят страх
и ме държиш на крачка от пропастта!
Пропастта на бездарието!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Злори Всички права запазени
