Завръщам се мислено в годините, когато

         за мен ти бе първата пламенна  любов.

         Душата ми ликуваше, сърцето бумтеше -

         за мен светът бе красив, омаен и  нов.

         И спомням си във парка, под звездите

         изричахме най-съкровените слова...

         Целувахме се страстно, оставахме без дъх...

         Сън ли беше? Нима възможно бе това!

         Потопявахме се в океана на мечтите,

         бленувахме за щастие и  вечност в любовта...

         Незабравими бяха, забързани,  задъхани дните,

         изпълнени с вълшебство и много красота.

         Но с праха на времето годините покриха

         онова омайно изживяване на първата любов. 

         И все пак тя е жива, тлее в сърцето, не се забравя!

         Заслужава днешният си, позакъснял славослов...