1 may 2005, 11:12

На моята първа любов

  Poesía
1.4K 0 1

         Завръщам се мислено в годините, когато

         за мен ти бе първата пламенна  любов.

         Душата ми ликуваше, сърцето бумтеше -

         за мен светът бе красив, омаен и  нов.

         И спомням си във парка, под звездите

         изричахме най-съкровените слова...

         Целувахме се страстно, оставахме без дъх...

         Сън ли беше? Нима възможно бе това!

         Потопявахме се в океана на мечтите,

         бленувахме за щастие и  вечност в любовта...

         Незабравими бяха, забързани,  задъхани дните,

         изпълнени с вълшебство и много красота.

         Но с праха на времето годините покриха

         онова омайно изживяване на първата любов. 

         И все пак тя е жива, тлее в сърцето, не се забравя!

         Заслужава днешният си, позакъснял славослов...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...