Apaika (Арлина)
149 941
Nov 12, 2007, 9:38 AM

На Моята Смърт... 

  Poetry » Other
1663 0 18
***
                       "И нарисувана от себе си
                         картината остана.
                         За да превърне този миг
                         в творение."

Отрони се...
сълзата ми дървесна...
от клоните ми...
в дъното на мрака...
където пропълзя, отвесна...
Смъртта ми...
и за мен заплака...
За мен...
за болките парливи...
които да валят не спряха...
и мислите ми...
всемогъщо диви...
утихнаха...
предадени заспаха...

Отрони се...
сълзата ми небесна...
от Слънцето ми...
в дъното на мрака...
където плаче безутешна...
Смъртта ми...
с уязвимост плаха...
За мен...
за раните лютиви...
които да кървят не спряха...
и спомените ми...
от детство живи...
посърнаха...
ненужни избледняха...

Отроних се...
като сълза гореща...
от себе си...
във дъното на мрака...
където в самота зловеща...
Смъртта ми...
вярната... проплака...
Във мен...
от истини горчиви...
които да бодат не спряха...
и устните и...
безпощадно сиви...
отпиха ме...
и мрака обладаха...

© Арлина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??