На Музата
на Музата
Нека моята песен от Музата първо започна -
на Зевс щитодържеца дъщерята обична Ерато,
песен съзвучна струи неуморно от нейните устни
там, край чертога на татко ù Зевс Гръмовержец.
Горе високо на върха на Олимп белоснежен,
там в песента ù в гласа ù омаен се влюбих
и при безсмъртните в нейната свята постеля
отдих от грижи и от злините забрава намерих.
Денем малко встрани от върха танцуваше тя златокоса,
а сърцето без грижи беше изпълнено с песни и сговор.
От приказни химни и танца божествен тръпнех в наслада,
любовта и копнежа към нея с най-нежните думи възпявах.
Девет нощи, девет месеца и девет предълги години
далеч от смъртните се любихме с нея щастливи...
Музо моя, ела сладкогласна и любовта ти върни ми,
започни своята песен и грациозния танц добави...
2009-07-27
по древногръцки поети
© Аластор All rights reserved.
Върна се, какво ти казах...няма мераклии за нея 
