На мъжа със сините очи
Блясък, огън и магия,
страстен плам.
От теб къде ли да се скрия?
Ти пак ще дойдеш там.
Буря във сърцето ми бушува,
вятърът свисти.
Така ли е? Или ми се струва?
Пак ще дойдеш ти.
Пак към мен ще се обърнеш.
Топъл поглед - светъл лъч за мен.
Назад със крачка ще се върнеш -
всичко се повтаря ден след ден.
Тръгваме си и се връщаме отново.
Любовта над разума стои.
И ето, онзи страстен поглед -
погледът на сините очи.
Две очи ме карат да забравя -
всичко, всички и коя съм аз.
Минути в часове минават
и пак онази - луда страст.
Пламъци от огнена любов
обгръщат ме и парят ми душата.
Не чуваш ти любовия ми зов,
зов за любовта в сърцата.
Обичам сините очи,
обичам погледа ти нежен и спокоен.
Този поглед, който мъчи
сърцето ми, изцяло твое.
Този огън, тази страст голяма
утихва бавно, преминава.
Няма да те пусна да си идеш! Няма!
Сърцето ми до твоето остава.
Всичко в този свят лъжа е,
всичко е една измама,
но нека твоето сърце да знае
истина - това е любовта за двама.
Такава истинска любов
и моето сърце жадува.
Издава нежен стон и зов,
любов и мъка се редуват.
Мъжът с очите сини,
спира се, погледне ме и тръгне.
С поглед ми говори и отмине.
Очите сини казват: "Ще се върне."
Чакам да се върне любовта ми -
най-красива и изящна.
Сърцето ми е цялото във рани.
Животът без любов е страшен.
И пак твоите очи
поглеждат ме със нежност и тъга.
Викат сините очи: "Мълчи,
целувай ме със страст и топлина."
Целувка страстна и дълбока,
дълбоко във душата ми гори.
И ето, синият ти поглед
говори тихо и шепти:
"Обичам те и аз, неповторима,
обичам те със страст и жар."
Няма нежност, а любов необяснима
и пак разпалваме пожар.
© Гергана Златева All rights reserved.
