На нашия син

На нашия син!

Роди се ти със мъки и надежди,

във свят един неотразим.

Дойде със хиляди надежди,

с тебе да го преобразим.

Във детството ти, мирно и безгрижно,

живяхме ний щастливо с теб.

И вървяхме тъй напред безспирно,

защото имахме те... теб.

Със много обич ти дари ни 

и щастие раздаваше навред.

А неусетно минаха години 

и все по-хубаво ни бе със теб.

И всичко като че ли бе вълшебно,

радваше ни ден и нощ.

И получавахме безвъзмездно

щастие, надежда, сила, мощ.

Детето наше изведнъж порасна,

с жажда за наука и прогрес.

И вярваше, че в таз страна прекрасна

да пребъдеш е въпрос на чест.

Един злодей в злощастна утрин,

изверг, дяволско изчадие, пратеник от сатаната,

живота  млад, невинен, той отне,

живот, ненарадвал се на светлината.

Във миг угасна този свят,

потъна всичко в мъка и страдание.

За тебе този свят, във щастие обгрят,

потъна във вечното мълчание.

Живота, с който ние те дарихме,

живя ти в краткия си път докрай.

Като в тебе ние преоткрихме,

че не достига земният ти рай.

За нас утеха нивга вече няма 

и до сетния ни дъх дори.

Не ще помислим, че те няма,

дори и в огън да горим.