На него
Ела отново в тъмната ми стая
и целуни ме, докато сънувам.
Ще ми се, поне докато спя,
на устните ти аз да се любувам.
Ела отново и не си отивай,
поне докато слънце не изгрее.
За миг спомни си всичко между нас,
а после се върни при нея.
От много време искам да ти кажа
това, което пазя вътре в мене -
че те обичам и ми липсваш.
Ти чуй го и се върни при нея.
Аз пазя още твоите писма
и сълзите между редовете.
Ти, ако искаш, ги вземи,
а с тях ръцете ми, и двете,
за да те милвам нощем вместо нея,
тъй както някога преди.
А утре пак ела със цвете
и на гроба ми го остави.
Аз знам, то бързо ще изсъхне,
но запомни едно сега.
Дори и мъртва, пак ще те обичам,
над любовта ми няма власт смъртта.
© Петя Петкова All rights reserved.
