На нея
Понякога съм блед и лаконичен
или с натрапчив вкус на меланхолия,
когато питаш още ли те обичам
на практика, не само на теория.
Ти често не получаваш отговор,
защото вътре в мене е тъмница.
Гримът е само за пред хората,
а спомените вечер в белезници.
Не вярвам в думи като копия,
нито в мимолетни обещания.
Половините са две и толкова.
Поотделно всяка е страдание.
В тишината често съм закотвен.
Понякога ми е удобна за укритие
на страха от онова последно „сбогом“,
което днес е влюбено „довиждане“.
© Станислав Димов All rights reserved.
