Казах ти "успех",
да те прегърна не посмях,
но в мен е твоят образ,
а около мен е звънкия ти смях.
Ти имаше любимо момиче,
защо остави я сама?
Ах, как искам пак да ме ядосаш,
за поздрав мил да ми дадеш ръка.
Ти беше не човек,
а бог на Добротата,
защо към теб точно
така жестока бе съдбата?
© Вера Камбурова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
