Вера66 (Вера Камбурова)
24 34
Jul 15, 2009, 12:11 PM

На Ники 

  Poetry » Other
697 0 1

Казах ти "успех",
да те прегърна не посмях,
но в мен е твоят образ,
а около мен е звънкия ти смях.

Ти имаше любимо момиче,
защо остави я сама?
Ах, как искам пак да ме ядосаш,
за поздрав мил да ми дадеш ръка.

Ти беше не човек,
а бог на Добротата,
защо към теб точно
така жестока бе съдбата?

© Вера Камбурова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съдбата не може да бъде жестока, защото всяко нещо си има смисъл, дори и ние да не го проумяваме. Но Бог е по-мъдър от нас. Поздрави!
Random works
: ??:??