На нивата
Кретам по разораната нива
на изпустялата моя душа,
прихлупен под небето сиво
търся посятите от мен семена
на кротко притихнала обич.
Тъй нужна беше ми тя
в залеза на дните и в нощите
за да оцелявам до нова зора
и възможен все още
да лея от стиха светлина ...
Не покълнаха те,
мълчаливо изгниха,
поляти с горчиви мъжки сълзи,
гарвани черни на ята се извиха
и изкълваха блян и мечти ...
Кретам бавно и се спъвам
в калните буци от мъка,
жив ли съм или сънувам,
че душите превръщат се в угар...?
© Валентин Василев All rights reserved.
