На някого...
През прозореца наблюдавам сивия ден.
Хора, забързан живот, шум, тишина.
Сърцето ми повтаря отдавна забравен рефрен:
"Нима има нещо по-лошо от любовта."
Скланям глава и не вярвам на тежките думи.
Мисля,че стихът е само лъжа - мръсна, горчива,
родена незнайно как и защо във ума ми.
Сълзата потича и болката рязка отмива.
Кристален спомен блесва пред очите студени.
Деца невинни, играещи във черно-бяла градина.
А личицата им-тъй чисти, румени, засмени.
Нежни като най-меката коприна.
Картината угасва и остава само тих, сподавен звук.
Сякаш някой плаче, някой страда.
Някой чувства болката на някой друг.
Някой помни откога загубена награда.
Помни приятелство загубено, любов,
лицето на най-близкия приятел мил.
Помни тих, тъй детски и наивен зов.
Помни къде отдавна кофичката си е скрил.
А сега най-близката душа я няма.
Няма я, изчезна във нощта.
Остана само мирис лек на морска пяна.
И детски, тихи гласове в ръжта...
Хора, забързан живот, шум, тишина.
Сърцето ми повтаря отдавна забравен рефрен:
"Нима има нещо по-лошо от любовта."
Скланям глава и не вярвам на тежките думи.
Мисля,че стихът е само лъжа - мръсна, горчива,
родена незнайно как и защо във ума ми.
Сълзата потича и болката рязка отмива.
Кристален спомен блесва пред очите студени.
Деца невинни, играещи във черно-бяла градина.
А личицата им-тъй чисти, румени, засмени.
Нежни като най-меката коприна.
Картината угасва и остава само тих, сподавен звук.
Сякаш някой плаче, някой страда.
Някой чувства болката на някой друг.
Някой помни откога загубена награда.
Помни приятелство загубено, любов,
лицето на най-близкия приятел мил.
Помни тих, тъй детски и наивен зов.
Помни къде отдавна кофичката си е скрил.
А сега най-близката душа я няма.
Няма я, изчезна във нощта.
Остана само мирис лек на морска пяна.
И детски, тихи гласове в ръжта...
© Хрис All rights reserved.
