devilkin_f
14 results
371
1
Колко добре биха изглеждали всички с дупки, вместо очи.
Черни, празни пространства.
Цигарена пепел.
Ненавиждам глупаците.
Обичам тишината. ...
Черни, празни пространства.
Цигарена пепел.
Ненавиждам глупаците.
Обичам тишината. ...
695
1
Вятърът леко раздвижи килима от жълто-оранжеви листа, разстлан по парковата алея. Свечеряваше се и месинговите фенери, разположени от двете страни на двата порутени бордюра, мъждиво светеха, постепенно увеличавайки количеството жълтеникава светлина. Диплите на палтото на високия мъж леко потрепваха. ...
792
2
Единствено гневът беше завладял съзнанието ми, докато вървях през притихналия малък парк. Въздухът беше топъл, нажежен от яростно греещото слънце и когато го вдишах, в опит да се успокоя, това изобщо не помогна. Беше някак гъст и врял като клокочещ захарен сироп. Всичко се завъртя за миг пред очите ...
848
4
Позлатеният часовник над камината блестеше, излъчващ сякаш сам по себе си загадъчно сияние. Кремавият циферблат отразяваше елегантно всеки лъч слънчева светлина, превръщайки я в меки, златисти искрици. Беше наистина красиво.
В този миг изпитващият почука по бюрото с писалката. Беше над шейсетте, със ...
В този миг изпитващият почука по бюрото с писалката. Беше над шейсетте, със ...
652
Старият касетофон пращеше леко. Звучеше "Hey, Jude", а аз мълчаливо изговарях думите с устни. Следващата беше "Yesterday". Продължавах да пея, без да издавам звук - знаех касетата наизуст.
Протегнах се към кутията с цигари. Не че бях пристрастена, просто момент на слабост. Димът блажено се плъзна в ...
Протегнах се към кутията с цигари. Не че бях пристрастена, просто момент на слабост. Димът блажено се плъзна в ...
1209
7
Обичам. Обичам толкова много неща.
Обичам миризмата на кафе рано сутрин, когато още не мога да отлепя клепачи. Обичам кристалните капчици, спускащи се по листата на дърветата и цветята. Обичам тишината, която те обгръща, когато си сам вкъщи. Обичам аромата на новата книга. Обичам прашинките, които б ...
Обичам миризмата на кафе рано сутрин, когато още не мога да отлепя клепачи. Обичам кристалните капчици, спускащи се по листата на дърветата и цветята. Обичам тишината, която те обгръща, когато си сам вкъщи. Обичам аромата на новата книга. Обичам прашинките, които б ...
2826
1
4
Тихо е. И тъмно. Лек ветрец развява косата ти. Виждам те. О, да, виждам те. Виждам луната, отразена в сините ти очи. Виждам себе си там, безмълвна и наблюдаваща. Устните ти - така меки и изкушаващи. Като коприна. Усещам твоя поглед, който преминава покрай мен като въздишка и отшумява като полъх на м ...
846
1
Лили се настани на удобната мека седалка и зачака. Приятен женски глас обяви започването на спектакъла. Лампите постепенно угаснаха, оставяйки след себе си приятен мрак, обгръщащ зрителите. Във въздуха не се усещаше вълнение. Беше тихо и спокойно.
Актьорите излязоха с пъстри маски на фона на весела ...
Актьорите излязоха с пъстри маски на фона на весела ...
674
1
Празна мисъл. Задимена стая.
Момче пред мен, което ме нарича "тая".
Мисъл за живота тъй нещастен.
Ум на другите подвластен.
Запалена цигара, пушек лют. ...
Момче пред мен, което ме нарича "тая".
Мисъл за живота тъй нещастен.
Ум на другите подвластен.
Запалена цигара, пушек лют. ...
506
Беше тихо. А в празната и тъмна стая нямаше нищо, което да ми покаже, че съм още жива. Нямаше прозорци или врати. Не беше топло или студено, просто... неуютно. На каменния под бяха разпръснати отломки от огледало. Вдигнах една от тях, вгледах се, но не виждах нищо. Само мрак, гъст като въздуха в стр ...
719
2
Съпроводена от лекия южен вятър и унесена в сладките си момичешки мисли, Виктория бързо стигна до любимото си кътче в хладната, просторна гора. Отново седна там, където сядаше всеки следобед и отново опря гръб на същото дърво, на което го правеше всеки ден. Но през другите дни тя се отпускаше и се у ...
822
1
Тя стоеше на тревата, опряла гръб на едно дърво и прегърнала коленете си. В гората беше толкова тихо, че тя чуваше собствения си дъх, излизащ на пресекулки от алените й устни. Наоколо беше толкова зелено и чисто, че тя сякаш забравяше името си с всеки поглед, насочен към околната природа. "Виктория, ...
807
През прозореца наблюдавам сивия ден.
Хора, забързан живот, шум, тишина.
Сърцето ми повтаря отдавна забравен рефрен:
"Нима има нещо по-лошо от любовта."
Скланям глава и не вярвам на тежките думи. ...
Хора, забързан живот, шум, тишина.
Сърцето ми повтаря отдавна забравен рефрен:
"Нима има нещо по-лошо от любовта."
Скланям глава и не вярвам на тежките думи. ...
641
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
