НА ПАЙДА ПРОЩАЛНО
НА ПАЙДА ПРОЩАЛНО
Кола и смърт. Беда.
Прибирам се по-празна у дома.
Не знаех, че обичам я така.
Какво пък, куче е, нали така?
Не вярвам, няма я сега.
Не лае, няма кой да къса и цветя.
Да пиша стих за куче, глупаво, нали?
Какво да правя, като ме боли?
Ами детето? Как ще кажа у дома:
„Детенце мое, просто блъсна я кола!
Ти нямаш никаква вина.
В живота често е така."
„Бе, мамо, как без Пайда ще живея?
Та аз така си свикнах с нея.
Купи ми друга, същата! Кажи,
когато си умрял, дали боли?"
„Къде отиде тя сега?
При Дедо Боже или пък в пръстта?
Защо и дядо без каишка я изведе?
И таз кола, тя не видя ли кучето отпреде?"
„И кой ще прави кучешки бели?
С кого ще си играя? Боже, как боли!
И номера, защо не го записа?
Та полицаите да тикнат го в пандиза!"
04.10.2007 г.
( Моля да не се оценя, то няма стойност, просто имах нужда някак да го споделя )
© Гера Гера All rights reserved.
знаеш, че когато харесвам някой автор чета всичко, не се сърдя и благодаря, че ме разбираш ...ти винаги разбираш 
