НА ПАЙДА ПРОЩАЛНО

Поэзия

1.2K 0 12

НА ПАЙДА ПРОЩАЛНО

Кола и смърт. Беда.

Прибирам се по-празна у дома.

Не знаех, че обичам я така.

Какво пък, куче е, нали така?

Не вярвам, няма я сега.

Не лае, няма кой да къса и цветя.

Да пиша стих за куче, глупаво, нали?

Какво да правя, като ме боли?

Ами детето? Как ще кажа у дома:

„Детенце мое, просто блъсна я кола!

Ти нямаш никаква вина.

В живота често е така."

„Бе, мамо, как без Пайда ще живея?

Та аз така си свикнах с нея.

Купи ми друга, същата! Кажи,

когато си умрял, дали боли?"

„Къде отиде тя сега?

При Дедо Боже или пък в пръстта?

Защо и дядо без каишка я изведе?

И таз кола, тя не видя ли кучето отпреде?"

„И кой ще прави кучешки бели?

С кого ще си играя? Боже, как боли!

И номера, защо не го записа?

Та полицаите да тикнат го в пандиза!"

04.10.2007 г.

( Моля да не се оценя, то няма стойност, просто имах нужда някак да го споделя )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gera (Гера Гера)

Чела съм този твой стих Весан знаеш, че когато харесвам някой автор чета всичко, не се сърдя и благодаря, че ме разбираш ...ти винаги разбираш

2007-10-05T13:45:57+03:00
Анел (Лена Рачкова)

И аз имах куче, умря на 14 години. Още ми е мъчно за нашата Чери.Много е тежко, знам. Съчувствия.

2007-10-04T20:44:53+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Поздрави за този стих... разбирам те напълно, и аз съм преживял загубата на скъп другар, на когото съм посветил едно стихотворение. Надявам се, няма да се засегнеш, ако си позволя да го посветя и на Пайда!
Усмихнато завръща се от лов
прославеният рицар Луелин.
Той знае, че очакват го с любов
съпруга млада и единствен син.
Но вижда от далече Луелин
под сянката на явор разклонен
люлката на мъничкия син
разкъсана виси. Окървавени
разпръснати са детски пелени.
Скова ням ужас бащино сърце,
безумен гняв умът му заплени
и бързо със треперещи ръце
от ножницата той извади меча,
а срещу него с кървава муцуна
любимото му куче се завтече
на име Гелерт. Звънна като струна
скъсана, студеният метал,
и с гняв прониза верния другар.
В този миг, от скръб обезумял,
рицарят дочу до ствола стар
детски плач. До малкия му син
огромен вълк с прегризан врат лежи.
От този миг престана Луелин
да се усмихва. Цял живот тъжи.
Погреба Гелерт. Яворът могъщ
и в мраз, и в зной там бди над гроба чер,
а мястото сред хората надлъж,
и шир прочу се като Бедгелерт.

2007-10-04T16:47:28+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Знам, че когато загубихме първото си папагалче, моята дъщеря стоя два дни до кафеза, докато умираше и само повтаряше "Коко, не умирай, какво ще правя без теб". От 4 години гледаме котарак и не искам да си мисля, какво ще бъде, ако му се случи нещо. Съчувствам ти и на теб и на детенцето.

2007-10-04T16:22:25+03:00
gera (Гера Гера)

Благодаря на всички Ви за съчувствието...знам, че много хора обичат животните и се радвам, че и тук сме си наши

2007-10-04T16:05:39+03:00