НА ПАЙДА ПРОЩАЛНО
НА ПАЙДА ПРОЩАЛНО
Кола и смърт. Беда.
Прибирам се по-празна у дома.
Не знаех, че обичам я така.
Какво пък, куче е, нали така?
Не вярвам, няма я сега.
Не лае, няма кой да къса и цветя.
Да пиша стих за куче, глупаво, нали?
Какво да правя, като ме боли?
Ами детето? Как ще кажа у дома:
„Детенце мое, просто блъсна я кола!
Ти нямаш никаква вина.
В живота често е така."
„Бе, мамо, как без Пайда ще живея?
Та аз така си свикнах с нея.
Купи ми друга, същата! Кажи,
когато си умрял, дали боли?"
„Къде отиде тя сега?
При Дедо Боже или пък в пръстта?
Защо и дядо без каишка я изведе?
И таз кола, тя не видя ли кучето отпреде?"
„И кой ще прави кучешки бели?
С кого ще си играя? Боже, как боли!
И номера, защо не го записа?
Та полицаите да тикнат го в пандиза!"
04.10.2007 г.
( Моля да не се оценя, то няма стойност, просто имах нужда някак да го споделя )
© Гера Гера Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Чела съм този твой стих Весан
знаеш, че когато харесвам някой автор чета всичко, не се сърдя и благодаря, че ме разбираш ...ти винаги разбираш -
И аз имах куче, умря на 14 години. Още ми е мъчно за нашата Чери.Много е тежко, знам. Съчувствия.
-
Поздрави за този стих... разбирам те напълно, и аз съм преживял загубата на скъп другар, на когото съм посветил едно стихотворение. Надявам се, няма да се засегнеш, ако си позволя да го посветя и на Пайда!
Усмихнато завръща се от лов
прославеният рицар Луелин.
Той знае, че очакват го с любов
съпруга млада и единствен син.
Но вижда от далече Луелин
под сянката на явор разклонен
люлката на мъничкия син
разкъсана виси. Окървавени
разпръснати са детски пелени.
Скова ням ужас бащино сърце,
безумен гняв умът му заплени
и бързо със треперещи ръце
от ножницата той извади меча,
а срещу него с кървава муцуна
любимото му куче се завтече
на име Гелерт. Звънна като струна
скъсана, студеният метал,
и с гняв прониза верния другар.
В този миг, от скръб обезумял,
рицарят дочу до ствола стар
детски плач. До малкия му син
огромен вълк с прегризан врат лежи.
От този миг престана Луелин
да се усмихва. Цял живот тъжи.
Погреба Гелерт. Яворът могъщ
и в мраз, и в зной там бди над гроба чер,
а мястото сред хората надлъж,
и шир прочу се като Бедгелерт. -
Знам, че когато загубихме първото си папагалче, моята дъщеря стоя два дни до кафеза, докато умираше и само повтаряше "Коко, не умирай, какво ще правя без теб". От 4 години гледаме котарак и не искам да си мисля, какво ще бъде, ако му се случи нещо. Съчувствам ти и на теб и на детенцето.
-
Благодаря на всички Ви за съчувствието...знам, че много хора обичат животните и се радвам, че и тук сме си наши
-
Съжалявам за случилото се! Наистина е тъжно, че си го изгубила така нелепо!
-
Натъжи ме , Гера мила. В нашия двор
на село има погребани вече две любими
кучета, едното умря от старост, а
другото го уби кола. Всички плакахме
като за близки приятели, разбирам те. -
Гера, имах и аз две кучета и ги изгубих. За котките да не говорим колко бяха. Сега имам два котарака и са ми като деца. Полагам същите грижи за тях, както и за децата си. Напълно разбирам болката ти. А тези, които така правят с животните, за мен са...
Без думи... -
да не дава Господ да се случи и на моето куче - прекрасно те разбирам и ти съчувствам...
-
Благодаря Анета, днес в 5,45 сутринта се случи
Така е Валя, само който обича и има животно може да разбере, на другите им е смешно.А аз имам участта по професия да съм ветеринарен лекар, виждала съм десетици ударени кучета, но това е моето А този шофьор дори не е спрял да каже едно: "Съжалявам" -
Аз също писах стихотворение,когато умря котаракът ми Рижко.Много плаках,а на бившите ми колежки им беше смешно.Разбирам те и ти съчувствам.
-
Ако знаеш само колко ме заболя този стих, Гера!
Напълно разбираема е тъгата по Пайда. Обожавам животинките, те са част от моята същност и не зная как бих могла да живея без тях.
Прегръдки за теб и детенцето!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
