На Петя Дубарова
Все още празните тетрадки чакат
във ъгъла студен сред шепи прах,
престилката на тъжна закачалка
трепери и от болка и от страх,
часовникът отмерва часовете
със строга отмъстителност и злост,
но теб те няма вече... Чуй ме, Петя!
Защо напусна трудния си пост?
Чинът, на който някога стоеше
все още чака - верен като брат
пак да се хвърлиш - дива и гореща
в измисления свой вълшебен свят.
Чувствителна, добра, но неразбрана,
пътуваше напред към вечността.
А тази тъжна траурна камбана
със своя звук прониза радостта.
Загинаха неписаните песни,
остана само малкият портрет.
Да се родиш човек е много лесно,
но трудно е да се родиш поет.
във ъгъла студен сред шепи прах,
престилката на тъжна закачалка
трепери и от болка и от страх,
часовникът отмерва часовете
със строга отмъстителност и злост,
но теб те няма вече... Чуй ме, Петя!
Защо напусна трудния си пост?
Чинът, на който някога стоеше
все още чака - верен като брат
пак да се хвърлиш - дива и гореща
в измисления свой вълшебен свят.
Чувствителна, добра, но неразбрана,
пътуваше напред към вечността.
А тази тъжна траурна камбана
със своя звук прониза радостта.
Загинаха неписаните песни,
остана само малкият портрет.
Да се родиш човек е много лесно,
но трудно е да се родиш поет.
© Нели Вангелова All rights reserved.
