Все още празните тетрадки чакат
във ъгъла студен сред шепи прах,
престилката на тъжна закачалка
трепери и от болка и от страх,
часовникът отмерва часовете
със строга отмъстителност и злост,
но теб те няма вече... Чуй ме, Петя!
Защо напусна трудния си пост?
Чинът, на който някога стоеше
все още чака - верен като брат
пак да се хвърлиш - дива и гореща
в измисления свой вълшебен свят. ...