Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
22 апр. 2007 г., 00:58

На Петя Дубарова 

  Поэзия
756 0 8
Все още празните тетрадки чакат
във ъгъла студен сред шепи прах,
престилката на тъжна закачалка
трепери и от болка и от страх,

часовникът отмерва часовете
със строга отмъстителност и злост,
но теб те няма вече... Чуй ме, Петя!
Защо напусна трудния си пост?

Чинът, на който някога стоеше
все още чака - верен като брат
пак да се хвърлиш - дива и гореща
в измисления свой вълшебен свят.

Чувствителна, добра, но неразбрана,
пътуваше напред към вечността.
А тази тъжна траурна камбана
със своя звук прониза радостта.

Загинаха неписаните песни,
остана само малкият портрет.
Да се родиш човек е много лесно,
но трудно е да се родиш поет.

© Нели Вангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??