На поезията в плен

Dec 13, 2013, 7:43 AM 2013-12-13T21:41:51+02:00

Poetry » Other

348 0 3

На Мария Донева

Пита милият съсед:
„За къде си се забързал?” –
взел ме пак за не наред
както пътьом шала връзвам.

– Не четеш ли в Интернет? –
бързо стъпала прескачам –
Станало е шест без пет,
в седем рецитал ме чака!

Че с поезията тя,
в стихове като мъниста,
за големи и деца –
причестява и пречиства.

Само някое дете
тук подсмърча с лека хрема.
Тихо! – Донева чете
на Софийската бохема.

В тази книжка в резеда
„Шепа лъскави череши”
аз намирам с „не” и „да”
отговорите човешки.

Под възглавницата тя
всяка вечер ме приспива
и студено се потя
в лятото ù, посред зима.

Всеки път един сезон
прелестите си разкрива
от мушицата – до слон
в поетичната ù нива.

Ах, Мария, престани
тъй красиво да описваш!
Че във мойте старини
млад до теб се тихо вписвам.

Вместо „Гинко глоба” аз
с книжката ти, без рецепта,
паметта си, час по час,
освежавам и просветва

всеки стих, куплет зелен,
всяка мравка и тревичка.
На поезията в плен,
с този стих те днес закичвам!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2013-12-13T18:46:56+02:00

Браво на тази поетеса!
goredoly (Миглена Цветкова)

2013-12-13T18:37:30+02:00

По- добре стих- китка, вместо „Гинко глоба”
mimamina (Мина Конарова)

2013-12-13T08:55:27+02:00

Прекрасно посвещение!
Поздравления!