1. НА ПОЗНАТИТЕ

На хиляди познати се  усмихвам.

Познанствата изпълват  моя ден.

След срещата със някои  утихвам,

а други са,  дразнители за мен!

Със някои  от дълго се познавам…

Със други пък се срещам  всеки ден,

Но всички до вратата си оставям,

не ги допущам, да се вмъкнат с мен!

Познати са.Живеем  в махалата…

Услугвам им.Услугват ми и те…

Колеги са на мен  и на жената..

Преглеждал съм им болното дете…

Но мога ли,  на тях да се облегна?

Да си излея  тъжната душа?

Умувам върху туй, когато легна.

И знам, не мога  да се утеша!..

Един  от тях  себичен и наперен,

След изповед те вкарва във  беля…

А друг е свит…а трети е неверен…

Затуй умишлено  от тях  страня!

Самотен съм, в тълпата от познати…

Общувайки,  аз по се чувствам сам…

Един приятел, Господ да ми прати,

да се почувствам, с него като , в храм!