На познатите
- НА ПОЗНАТИТЕ
На хиляди познати се усмихвам.
Познанствата изпълват моя ден.
След срещата със някои утихвам,
а други са, дразнители за мен!
Със някои от дълго се познавам…
Със други пък се срещам всеки ден,
Но всички до вратата си оставям,
не ги допущам, да се вмъкнат с мен!
Познати са.Живеем в махалата…
Услугвам им.Услугват ми и те…
Колеги са на мен и на жената..
Преглеждал съм им болното дете…
Но мога ли, на тях да се облегна?
Да си излея тъжната душа?
Умувам върху туй, когато легна.
И знам, не мога да се утеша!..
Един от тях себичен и наперен,
След изповед те вкарва във беля…
А друг е свит…а трети е неверен…
Затуй умишлено от тях страня!
Самотен съм, в тълпата от познати…
Общувайки, аз по се чувствам сам…
Един приятел, Господ да ми прати,
да се почувствам, с него като , в храм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hekredel Всички права запазени
