Jul 18, 2005, 1:19 AM

На принца

Poetry

1.3K 0 5

Аз няма да те търся във живота си.
Ще чакам сам да дойдеш някой ден.
Каква да бъда, за да ме откриеш?
Какъв да бъдеш по калъп за мен?

Аз няма пак да споря със съдбата си.
И няма пак да моля любовта.
Аз няма да печеля свободата си,
за да докажа, че не съм сама.

Аз спирам да ти вярвам, че те има.
Ако те има, все ще дойдеш някой ден.
Каква да бъда, за да ме откриеш?
Какъв ще си, за да си с мен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Маичка (Мая)

Мерси много. Може би е кофти да се сблъскаш с реалността извън приказките, но явно от това могат да излизат и хубави неща
Наистина се радвам, че ви харесва

2005-07-20T02:19:48+03:00
heartbroken (Дари)

Браво Маичка! Личи си, че си вложила много смисъл с тези думи! Харесва ми!

2005-07-19T13:00:49+03:00
Маичка (Мая)

Подозирах, че тази строфа ще породи въпроси. Няма да давам конкретни обяснения, защото едно от най-хубавите качества на поезията е, че всеки може да я интерпретира, както я разбере. Ще кажа само, че и в тези думи съм вложила смисъл, не съм ги написала заради римата или ритъма или нещо такова. Надявам се това да личи
А иначе мерси за 6-цата

2005-07-18T19:46:32+03:00
fresh (Даниела)

"Аз няма да печеля свободата си,
за да докажа, че не съм сама."
Това нещо не ми се връзва. Как се печели свободата? Та тя ти дадена с раждането. Полага ти се. А още повече как ще докажеш, че не си сама като я спечелиш?

Иначе като цяло ми харесва. Ритъм, смисъл има. 6!

2005-07-18T16:45:20+03:00
Маичка (Мая)

И аз до този извод стигнах...мерси

2005-07-18T14:23:35+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0