18 jul 2005, 1:19

На принца

  Poesía
1.3K 0 5

Аз няма да те търся във живота си.
Ще чакам сам да дойдеш някой ден.
Каква да бъда, за да ме откриеш?
Какъв да бъдеш по калъп за мен?

Аз няма пак да споря със съдбата си.
И няма пак да моля любовта.
Аз няма да печеля свободата си,
за да докажа, че не съм сама.

Аз спирам да ти вярвам, че те има.
Ако те има, все ще дойдеш някой ден.
Каква да бъда, за да ме откриеш?
Какъв ще си, за да си с мен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси много. Може би е кофти да се сблъскаш с реалността извън приказките, но явно от това могат да излизат и хубави неща
    Наистина се радвам, че ви харесва
  • Браво Маичка! Личи си, че си вложила много смисъл с тези думи! Харесва ми!
  • Подозирах, че тази строфа ще породи въпроси. Няма да давам конкретни обяснения, защото едно от най-хубавите качества на поезията е, че всеки може да я интерпретира, както я разбере. Ще кажа само, че и в тези думи съм вложила смисъл, не съм ги написала заради римата или ритъма или нещо такова. Надявам се това да личи
    А иначе мерси за 6-цата
  • "Аз няма да печеля свободата си,
    за да докажа, че не съм сама."
    Това нещо не ми се връзва. Как се печели свободата? Та тя ти дадена с раждането. Полага ти се. А още повече как ще докажеш, че не си сама като я спечелиш?

    Иначе като цяло ми харесва. Ритъм, смисъл има. 6!
  • И аз до този извод стигнах...мерси

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...