***
Изгубени сме в тъжни самоти.
Приспали сме горещите си сили.
Не помниме когато сме били
родени да летиме прещастливи.
Аз спомням си, когато те видях.
Ти помниш ли ме - в ъгъла притихнал?
Не мразеше ли онзи ден, че спрях
да вярвам, че по пътя ми е бликнал
божественият знак - да устоя
на кървавите рани от живота?
Не искаше ли пак да се възпра? ...