Apaika (Арлина)
149 941
19 июн. 2008 г., 23:29

На приятел... 

  Поэзия
920 0 6
***
Изгубени сме в тъжни самоти.
Приспали сме горещите си сили.
Не помниме когато сме били
родени да летиме прещастливи.

Аз спомням си, когато те видях.
Ти помниш ли ме - в ъгъла притихнал?
Не мразеше ли онзи ден, че спрях
да вярвам, че по пътя ми е бликнал

божественият знак - да устоя
на кървавите рани от живота?
Не искаше ли пак да се възпра?
И силата да грабна... без хомота?

Да тръгна пак по вярната следа...
Да сграбча пак надеждата светлинна...
Да моля и от твоята врата
да те връхлита Любовта  лавинна!

Не искаш ли на общия ни бряг
да цъфва от усмивките предишни
онази Аз... която бях...
и онзи Ти... без рани хищни?

© Арлина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??