На приятел...
***
Изгубени сме в тъжни самоти.
Приспали сме горещите си сили.
Не помниме когато сме били
родени да летиме прещастливи.
Аз спомням си, когато те видях.
Ти помниш ли ме - в ъгъла притихнал?
Не мразеше ли онзи ден, че спрях
да вярвам, че по пътя ми е бликнал
божественият знак - да устоя
на кървавите рани от живота?
Не искаше ли пак да се възпра?
И силата да грабна... без хомота?
Да тръгна пак по вярната следа...
Да сграбча пак надеждата светлинна...
Да моля и от твоята врата
да те връхлита Любовта лавинна!
Не искаш ли на общия ни бряг
да цъфва от усмивките предишни
онази Аз... която бях...
и онзи Ти... без рани хищни?
Изгубени сме в тъжни самоти.
Приспали сме горещите си сили.
Не помниме когато сме били
родени да летиме прещастливи.
Аз спомням си, когато те видях.
Ти помниш ли ме - в ъгъла притихнал?
Не мразеше ли онзи ден, че спрях
да вярвам, че по пътя ми е бликнал
божественият знак - да устоя
на кървавите рани от живота?
Не искаше ли пак да се възпра?
И силата да грабна... без хомота?
Да тръгна пак по вярната следа...
Да сграбча пак надеждата светлинна...
Да моля и от твоята врата
да те връхлита Любовта лавинна!
Не искаш ли на общия ни бряг
да цъфва от усмивките предишни
онази Аз... която бях...
и онзи Ти... без рани хищни?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
