На птичи смях разстояние...
На птичи смях разстояние лятото
бродира нощта с песента на щурче.
Небето протегнало звездните длани
със светулчена нишка спомен тъче.
На секунда нежност, сред шеметни залези,
там във рая на жарките южни простори,
още скита тайна любов, целува лозята
и със огън напива всяко зрънце от грозде.
Само капка луна и избухват пожари.
Няма толкова буйни лозя, да ни скрият.
Дългата жажда намери ли кладенец
се стопява от грях, но остава невинна.
И от глътка безсъние става на вино-
всяка звезда не могла да забрави,
че е падала някога, за да може да има
още шеметно влюбени залези...
© Бистра Малинова All rights reserved.
