Бисерче
159 results
Любовта е дете, прекосило площада с балони,
монолога на луд, добротата в очи на несретник.
По зелените хълмове ангелски стъпки се ронят
и от топлата гръд на земята извират щурчета.
Уморените хòра се връщат полека от кръста. ...
монолога на луд, добротата в очи на несретник.
По зелените хълмове ангелски стъпки се ронят
и от топлата гръд на земята извират щурчета.
Уморените хòра се връщат полека от кръста. ...
1255
5
20
Живея между него и света.
Гласът ми е последната му риза.
И затова се пазя от гнева.
Но той не знае. Само подозира.
Живея разделена - на сърце ...
Гласът ми е последната му риза.
И затова се пазя от гнева.
Но той не знае. Само подозира.
Живея разделена - на сърце ...
822
13
Като бърза към него, жената на лято прилича
и потоци от сладост извират, а той е безсилен.
Пиян от внезапната мисъл, че до смърт я обича,
но смъртта е за тези, преди от смеха ù отпили.
Ако той се обърне сега и живеца открадне, ...
и потоци от сладост извират, а той е безсилен.
Пиян от внезапната мисъл, че до смърт я обича,
но смъртта е за тези, преди от смеха ù отпили.
Ако той се обърне сега и живеца открадне, ...
1002
16
Дъждът е друго битие
и те залива като писък.
А под клепачите расте
вината за щурче убито.
И ставаш като враг смълчан, ...
и те залива като писък.
А под клепачите расте
вината за щурче убито.
И ставаш като враг смълчан, ...
1043
1
15
Светът се поболя от минало
и в никого не съществува свят.
Потъват гласовете в зимата
и в тишината избуява глад
за длан, за дума, за лице, ...
и в никого не съществува свят.
Потъват гласовете в зимата
и в тишината избуява глад
за длан, за дума, за лице, ...
1261
16
Ето, слезе ноември
с тревожния намек за зима,
носи писък на птици,
които дома си напускат.
Дъждовете дълбаят до бездна ...
с тревожния намек за зима,
носи писък на птици,
които дома си напускат.
Дъждовете дълбаят до бездна ...
1012
19
Къде отива нощем светлината?
Като бездомник в себе си се връщам.
Пристигам три живота след тъгата
на прага на поредната си къща.
И всичко ми изглежда непознато. ...
Като бездомник в себе си се връщам.
Пристигам три живота след тъгата
на прага на поредната си къща.
И всичко ми изглежда непознато. ...
790
5
Прилича на доверие, но всъщност
е само изкусителната жажда.
Отваряш всички облаци и пускаш
съмнителните дъждове да влязат.
Присъстваш, но си само наблюдател ...
е само изкусителната жажда.
Отваряш всички облаци и пускаш
съмнителните дъждове да влязат.
Присъстваш, но си само наблюдател ...
1154
13
Защото любовта е вдъхновена,
стопява се тъгата като зима.
Изглежда, всяко чувство съвършено
се ражда в тишина непроходима.
Минава вятър, бързам да помахам ...
стопява се тъгата като зима.
Изглежда, всяко чувство съвършено
се ражда в тишина непроходима.
Минава вятър, бързам да помахам ...
816
7
Не ми разделяй тишината
на основателни причини.
”Обичам те” е отпечатък
от мигове неуловими.
Ако живееш във въпроса, ...
на основателни причини.
”Обичам те” е отпечатък
от мигове неуловими.
Ако живееш във въпроса, ...
945
10
И слизам доброволно на земята.
И ставам доверчиво огледало.
Забравя бъднините си душата,
зазидана в идеята за тяло.
Вратата към небето се затръшва. ...
И ставам доверчиво огледало.
Забравя бъднините си душата,
зазидана в идеята за тяло.
Вратата към небето се затръшва. ...
996
1
9
Аз имам правото да те обичам,
дори когато искаш да забравиш.
А любовта е приказно момиче,
което през съня ти преминава.
Връхлита като птица рано сутрин, ...
дори когато искаш да забравиш.
А любовта е приказно момиче,
което през съня ти преминава.
Връхлита като птица рано сутрин, ...
1019
13
Защо се губя в светлата си мисъл,
а в тъмнината лесно се намирам?
Страхът- несподелена с някой близост,
разколебава всичко обяснимо.
Побира се в новородена дума ...
а в тъмнината лесно се намирам?
Страхът- несподелена с някой близост,
разколебава всичко обяснимо.
Побира се в новородена дума ...
1166
1
10
"Говоря си, а всъщност разговарям
с последния човек от себе си."
Виолета Христова
Да бъда нечие дете
и нечия добра съпруга. ...
с последния човек от себе си."
Виолета Христова
Да бъда нечие дете
и нечия добра съпруга. ...
1073
17
Няма никакъв Бог.
Няма никаква милост отгоре.
Няма име, с което гнева си да можеш да кръстиш.
Колко грешни въпроса зададе?
И кой те събори ...
Няма никаква милост отгоре.
Няма име, с което гнева си да можеш да кръстиш.
Колко грешни въпроса зададе?
И кой те събори ...
841
9
Случайно ли посегна към плода?
По-скоро на кармичен кръг прилича.
И този път избрах да се родя
в неподходящо време за обичане.
Улиса се в смеха ми. Този смях ...
По-скоро на кармичен кръг прилича.
И този път избрах да се родя
в неподходящо време за обичане.
Улиса се в смеха ми. Този смях ...
2607
7
36
Какво красиво бедствие!
Обичам!
Като потоп, осмислил сътвореното,
дъждът се сипе, в себе си улисан.
А Бог мълчи. Вглъбено рони времето. ...
Обичам!
Като потоп, осмислил сътвореното,
дъждът се сипе, в себе си улисан.
А Бог мълчи. Вглъбено рони времето. ...
1451
12
Какво е този свят? Измислен кораб.
Круиз в блатата на човешка низост.
Това ли е пределът? Доброволно
да скитаме в несътворена близост.
Дали е мисия да бъдеш личност, ...
Круиз в блатата на човешка низост.
Това ли е пределът? Доброволно
да скитаме в несътворена близост.
Дали е мисия да бъдеш личност, ...
1069
1
11
Въздухът отдавна е преситен
с разстояния непроходими.
Липсваш ми така, че търся свише
доказателства за обратимост.
Никнат думи и растат в сърцето, ...
с разстояния непроходими.
Липсваш ми така, че търся свише
доказателства за обратимост.
Никнат думи и растат в сърцето, ...
1063
14
Защото гордостта не е съюзник,
а само тих инат да не заплачеш,
не бива непременно да сме мъдри,
в без друго закъснялото си щастие.
Достатъчно натрупахме вина, ...
а само тих инат да не заплачеш,
не бива непременно да сме мъдри,
в без друго закъснялото си щастие.
Достатъчно натрупахме вина, ...
1209
16
Представи си, че съм само сън.
Ето! Всеки миг ще се събудиш.
Тихо идва утрото навън,
(без да си сънувал, че се любим).
Лесно е. Животът се подрежда ...
Ето! Всеки миг ще се събудиш.
Тихо идва утрото навън,
(без да си сънувал, че се любим).
Лесно е. Животът се подрежда ...
1171
16
Как да стигна до теб
и да кажа на глас страховете си,
като нямам утеха,
в която сега да повярвам.
Имам само сърце, ...
и да кажа на глас страховете си,
като нямам утеха,
в която сега да повярвам.
Имам само сърце, ...
1929
39
Нямаше го в цъфналата ръж
този, който исках да остане.
Като лава стичаше се дъжд
и засели огъня в кръвта ми.
После път в безплътната тъма ...
този, който исках да остане.
Като лава стичаше се дъжд
и засели огъня в кръвта ми.
После път в безплътната тъма ...
1054
16
Всеки спомен е една раздяла,
затова недей да помниш думи.
Любовта е винаги начало,
в този миг покълва помежду ни.
Толкова е просто. И невинно, ...
затова недей да помниш думи.
Любовта е винаги начало,
в този миг покълва помежду ни.
Толкова е просто. И невинно, ...
1035
11
На Дарина Дечева
Усещам как душата ми расте
и съзидава всяка моя жажда.
Не боря никой с двете си ръце,
единствено умея да съграждам. ...
Усещам как душата ми расте
и съзидава всяка моя жажда.
Не боря никой с двете си ръце,
единствено умея да съграждам. ...
992
13
Отваря се небесната врата,
каквото пожелавам, става мое.
Да бъда силна, стожер на света
по пътя си нагоре и нагоре.
Да мога да споделям радостта, ...
каквото пожелавам, става мое.
Да бъда силна, стожер на света
по пътя си нагоре и нагоре.
Да мога да споделям радостта, ...
2385
26
Там някъде, душите ни звънят,
в смеха на любовта ни, още цяла.
Две птици в свободата си кръжат
и път към небесата си чертаят.
Там някъде, където планината ...
в смеха на любовта ни, още цяла.
Две птици в свободата си кръжат
и път към небесата си чертаят.
Там някъде, където планината ...
922
10
Смирявам се, смалявам се, въздишам.
Тревожа с думи простата действителност.
Сънувам странни сънища. И пиша.
Мълча на глас. Споделям се.
Невинно ...
Тревожа с думи простата действителност.
Сънувам странни сънища. И пиша.
Мълча на глас. Споделям се.
Невинно ...
820
11
Познавам тежестта на преумората
след всяко слизане надолу в бездната.
Високата цена на непокорството,
борбата някак да останеш себе си
в добрите намерения на близките, ...
след всяко слизане надолу в бездната.
Високата цена на непокорството,
борбата някак да останеш себе си
в добрите намерения на близките, ...
1367
25
На Росен
Обичам те,
ръцете ти са дюни,
повличаш ме към себе си,
повличаш, ...
Обичам те,
ръцете ти са дюни,
повличаш ме към себе си,
повличаш, ...
1686
22
Не се побирам в спомена за болка.
Не диря власт над теб,
ни състрадание.
Бих искала да мога да те стопля,
без за това да търся оправдание. ...
Не диря власт над теб,
ни състрадание.
Бих искала да мога да те стопля,
без за това да търся оправдание. ...
1192
16
Какво съм аз !? Парченце свобода
и стих, над който можеш да поплачеш.
Изписана в стърнище тишина,
която не успяваш да прекрачиш.
Една жена, която в тебе скита, ...
и стих, над който можеш да поплачеш.
Изписана в стърнище тишина,
която не успяваш да прекрачиш.
Една жена, която в тебе скита, ...
1099
17
Защото няма как да ни се случи
във времето обратно да се върнем,
през зейналата пропаст помежду ни
не стигат две ръце да те прегърна.
Не стигат думите – да бъдат път, ...
във времето обратно да се върнем,
през зейналата пропаст помежду ни
не стигат две ръце да те прегърна.
Не стигат думите – да бъдат път, ...
993
11
вдъхновено от
" Писмо без бутилка"
на Радост Даскалова
Здравей, приятелю...
Да споделим ли ...
" Писмо без бутилка"
на Радост Даскалова
Здравей, приятелю...
Да споделим ли ...
1101
17
Когато няма никого отвъд
мъгливото усещане за есен
и нямам оправдание за дъжд,
за сторените в миналото грешки,
полека онемявам от вина, ...
мъгливото усещане за есен
и нямам оправдание за дъжд,
за сторените в миналото грешки,
полека онемявам от вина, ...
839
15
Когато слезе есенният хлад,
той я завива с привечерни мисли,
прегръща я, за да усети как
се стопля самотата. С чаша вино
как тръгва топлината по кръвта, ...
той я завива с привечерни мисли,
прегръща я, за да усети как
се стопля самотата. С чаша вино
как тръгва топлината по кръвта, ...
871
20
Защо ли имам нужда да те помня!?
След толкова мълчание ти пиша
и есенно в душата ми се ронят
уютни цветове, които дишат.
Обичах да се уча на доверие, ...
След толкова мълчание ти пиша
и есенно в душата ми се ронят
уютни цветове, които дишат.
Обичах да се уча на доверие, ...
1164
8
Когато тишината е без цвят,
без форма и без мисъл за утеха,
сърцето ми е дремещ вулкан
под писъка на лятната ми дреха.
Избухне ли - по парещи следи ...
без форма и без мисъл за утеха,
сърцето ми е дремещ вулкан
под писъка на лятната ми дреха.
Избухне ли - по парещи следи ...
1061
13
Не вярвай на тъгата ми.
Не плача,
сълзата ми е пулсът на щурец.
От синкавата зеница на здрача
отронва се нощта като обет. ...
Не плача,
сълзата ми е пулсът на щурец.
От синкавата зеница на здрача
отронва се нощта като обет. ...
1177
7
Виновно ли е за тъгата лятото,
което си отиде с дъждовете,
за птиците, опразнили гнездата си,
през тази нощ, без нищо да усетя?
Отива си безгрижието наесен ...
което си отиде с дъждовете,
за птиците, опразнили гнездата си,
през тази нощ, без нищо да усетя?
Отива си безгрижието наесен ...
1252
11
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
