Oct 27, 2008, 2:01 PM

На раздяла

  Poetry » Love
850 0 9
НА РАЗДЯЛА

Хайде, вземи се!
Хленчиш ненужно!
Ръка с благослов ще подам.
Житейски театър,
ще кажа, съпруже.
Да ти върви по вода!
Тя е "по книга" -
покорна и кротка -
стои ти "диван чапраз"!
Тя ще измести домашната котка.
Ти знаеш - лъвица съм аз.
Искаш след тебе
така да остане.
Май не извади късмет.
Искам, когато лягам и ставам,
спомен да няма от теб!
И аз ще се взема.
Душа ще разтворя.
Животът ще ми е гост.
Ще си затворя
очите пред хората.
Всичко е толкова просто...
Казваш, боли,
да не хлопвам вратата,
че ще си ходим на гости.
Ти чу ли нощес
как скимтеше вятърът
за любовта ни, Бог да я прости!
Грешките глождят.
Прелива горчилка.
Сбирам я в шепи и пия.
Не я давам за нищо.
Късмет ми е, мили!
Тя е за обич магия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Цандева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...