Не мога да си представя деня в който ще си тръгнеш ти от мен.
Празнината, която ще оставиш в душата ми.
Болката която ще изпита сърцето?
Сълзите които ще изпълнят очите ми.
Всички онези мечти изпълнени с надежда и любов вече няма да ги има защо ще си тръгнеш ти.
Ще стоя там самотен и без сили и няма да мога да те върна.
Спомените бавно ще нахлуват в ума ми и ще ме режат като нож.
Бавно ще умирам ден след ден.
Защо е тъй жестока тя съдбата нима съм го заслужил аз?
Нима е трябвало да те срещна точно за това, да изпитам какво е любовта и загубата след това?
Винаги ще те обичам,дори съдбата да ни раздели, но пред нея се заричам,че Бог не ще го позволи.
Ще сме заедно вовеки дори далеч да сме един от друг ...