На раздяла само падат кестени
Листата падат - жълти пердета.
През тях минавам спокойна и весела.
Крача смело по тези павета
и подритвам опадали кестени.
Той е там. Той отдавна ме чака.
Но този поглед... За пръв път го виждам.
Всичко мога днес да очаквам -
и 'прости', и 'защо', и 'довиждане'...
Но мълчание! Това ли получих?
От тишина ме е страх да помръдна...
Не зная какво ни се случи...
Само знам, че е време да тръгвам.
На раздяла миришеше срещата.
На раздяла... с опадали кестени.
Пак ли тръгнах, повтаряйки грешката
да забравя не него, а себе си...?
