Не, не успях аз днес да те зърна,
а само, единствено, теб да прегърна,
исках да сетя братската сила,
която, аз вярвам, е никога бѝла.
Утре отново пред мен ще застанеш,
ръката ми здраво и вярно да хванеш,
във хладната нощ със тебе да пием,
един за друг, братле, нащрек да убием.
Не искам един ден да те загубя,
а път нов да хванеш не ще се учудя,
но значение няма какво ни се пише -
срещите наши не ще се избришат...
Но знай, че готов съм след теб да се впусна,
всички и всичко без срам да напусна,
сляпо да вярвам на твоите стъпки,
с нас да е пак познатата тръпка.
И знай, че постарому всичко ще е,
както отдавна със тебе, братле,
било то радост, тъга или друго,
с тебе аз само искам да бъда!
© Явор Петров All rights reserved.