Sep 15, 2011, 11:05 AM

На ръба

  Poetry » Other
883 0 0

На ръба на вчерашния ден.

Когато си отива тихо твоят сън без стон.

На ръба на този бряг с другия.

Когато между пръстите ти се изплъзва цял един живот.

На ръба на синята забрава.

Когато трябва да разбиеш своите окови.

На ръба на бягството.

Когато се изправяш срещу всички.

Да търсиш своята единствена любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиана Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...