Иска ти се да полетиш в прекрасното небе,
но кой ще ти помогне да повярваш в себе си
и да разтвориш ангелските си криле?
 

Като птица волна сега летиш –
откъсната от миналото, в транс
продължаваш да живееш, сякаш спиш...
 

Време е да се отправиш към вълшебните земи
за които ми разказа,
място, където има безброй красиви звезди
и липсва омраза.
 

Тогава, когато те видях сред всички тези дървета
ти беше толкова красива,
поглъщаше всичко наоколо – дъхът ми взе да спира..

Искам само да те гледам – не искам този миг да си отива,
инак ако бях сама, всичко мен щеше да презира.
 

Сега е време да отлиташ...
Ако обземе те тъга,
обърни се към небето, към вълшебната луна,
не спирай да се взираш...
 

Казвам ти сбогом сега, в последния момент
улавям топлата ти и най-нежна на света за мен ръка...
За нищо не съжалявам, не се разкайвам...
Очите ти никога не ще забравя!