От много дни душата ми предъвква твоята,
но залъкът бе сух и й приседна.
И взе да залинява болно моята -
отритната и непогледната.
Надникнах в огледалото и там видях рогата ти,
не бях ги забелязвала преди?!
Разбрах. При дявола гостувала душата ми
и затова тъй много я боли.
И затова сега отивам за причастие,
защото от крилата ми цеди се кръв след нас.
И моля се за простото човешко щастие,
с което да изтрия твойта власт!
© Мария Георгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
