От много дни душата ми предъвква твоята,
но залъкът бе сух и й приседна.
И взе да залинява болно моята -
отритната и непогледната.
Надникнах в огледалото и там видях рогата ти,
не бях ги забелязвала преди?!
Разбрах. При дявола гостувала душата ми
и затова тъй много я боли.
И затова сега отивам за причастие,
защото от крилата ми цеди се кръв след нас.
И моля се за простото човешко щастие,
с което да изтрия твойта власт!
© Мария Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
