21 abr 2008, 16:47

На С.

  Poesía
936 0 5

От много дни душата ми предъвква твоята,

но залъкът бе сух и й приседна.

И взе да залинява болно моята -

отритната и непогледната.

Надникнах в огледалото и там видях рогата ти,

не бях ги забелязвала преди?!

Разбрах. При дявола гостувала душата ми

и затова тъй много я боли.

И затова сега отивам за причастие,

защото от крилата ми цеди се кръв след нас.

И моля се за простото човешко щастие,

с което да изтрия твойта власт!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...