От много дни душата ми предъвква твоята,
но залъкът бе сух и й приседна.
И взе да залинява болно моята -
отритната и непогледната.
Надникнах в огледалото и там видях рогата ти,
не бях ги забелязвала преди?!
Разбрах. При дявола гостувала душата ми
и затова тъй много я боли.
И затова сега отивам за причастие,
защото от крилата ми цеди се кръв след нас.
И моля се за простото човешко щастие,
с което да изтрия твойта власт!
© Мария Георгиева Todos los derechos reservados