21 abr 2008, 16:47

На С. 

  Poesía
817 0 5
От много дни душата ми предъвква твоята,
но залъкът бе сух и й приседна.
И взе да залинява болно моята -
отритната и непогледната.
Надникнах в огледалото и там видях рогата ти,
не бях ги забелязвала преди?!
Разбрах. При дявола гостувала душата ми
и затова тъй много я боли.
И затова сега отивам за причастие,
защото от крилата ми цеди се кръв след нас.
И моля се за простото човешко щастие,
с което да изтрия твойта власт!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??