diesto (Данаил Антонов)
1014 588
Mar 30, 2019, 10:51 AM

На Сестра ми... 

  Poetry
487 4 10

Не знам дали си даваш сметка, 

но ние двамата отключихме

на птици безкрилати клетките, 

а нашето небе се счупи... 

Не знам за теб, но те усещам. 

Живея в стъпките ти. Ти – във моите. 

Една сме кръв. Така гореща -

вода да беше, на порой ще е... 

Не знам дали от разстояние 

или до рамото ми - твоето рамо.

Дали на глас или с мълчание, 

разбирам колко ни е нямало - 

във времето, в което можехме, 

да правим спомени красиви, 

и вместо вечно разтревожени, 

да бъдем повече щастливи... 

Не знам дали си даваш сметка. 

Животът ни - лъжливо стене. 

В отключените птичи клетки, 

живеем тъй, опитомени... 

Но всъщност исках, непохватно, 

да кажа колко те обичам! 

И колко си невероятна - 

Жена! В душата си - момиче... 

 

Стихопат.

(DannyDiester)

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??