На Сестра ми...
Не знам дали си даваш сметка,
но ние двамата отключихме
на птици безкрилати клетките,
а нашето небе се счупи...
Не знам за теб, но те усещам.
Живея в стъпките ти. Ти – във моите.
Една сме кръв. Така гореща -
вода да беше, на порой ще е...
Не знам дали от разстояние
или до рамото ми - твоето рамо.
Дали на глас или с мълчание,
разбирам колко ни е нямало -
във времето, в което можехме,
да правим спомени красиви,
и вместо вечно разтревожени,
да бъдем повече щастливи...
Не знам дали си даваш сметка.
Животът ни - лъжливо стене.
В отключените птичи клетки,
живеем тъй, опитомени...
Но всъщност исках, непохватно,
да кажа колко те обичам!
И колко си невероятна -
Жена! В душата си - момиче...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
