diesto (Данаил Антонов)

Когато те няма 🇧🇬

Няма час, откакто излезе
и почука тъгата в дома ни.
Уж ги нямаше вече онези
мисли, дето терзаят ума ми.
И не зная, как тъй без причина ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2025-03-02T15:16:34+02:00 474 2 3

В книгата на живота 🇧🇬

Къде да се оплача? На кого?
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-30T08:08:28+03:00 680 1 2

Когато станах видим във очите ти 🇧🇬

Пропусна ме живота като спирка,
която всеки път шофьора подминава.
Невидим ли съм? Виждам се на снимка
и в банята - пред мойто огледало,
във сянката, която ме е сбрала, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-08-29T10:32:00+03:00 524 2

Баща ми в мен 🇧🇬

Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-28T08:03:30+03:00 750 7 19

Търси се Армагедон 🇧🇬

В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-23T13:10:07+03:00 714 1 2

Все още дишам 🇧🇬

Щом се свърши въздуха в мене,
някой тъжно ще пита - кога?
А въпросът през цялото време
бе - защо съм живял досега?
И какво на света съм донесъл? ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-22T11:30:42+03:00 621 1

Неделими 🇧🇬

Разбрида се килима под краката ни.
Окъсаха се старите постели.
Живота вече зъзне по халат,
изкъпан за последната неделя.
Отива си от нас и без да пита, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-08-21T09:02:49+03:00 608 1 3

Първо аплодисментите 🇧🇬

Аз повече не бих написал ред,
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-08-20T10:09:12+03:00 506 1 2

"Memento mori" 🇧🇬

на Анна
Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям -
за малко, че съм в кожа на човек. ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-08-16T21:53:22+03:00 709 1 6

Не е виновно слънцето 🇧🇬

От невръстен гневя се на слънцето,
че през лятото пали огнища,
и за капчица дъжд - вечно скръндзаво,
вместо хлад е досущ - пепелище...
Но къде ще угаснат пожарите ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-15T18:38:37+03:00 528 2

Невидимото щастие 🇧🇬

Невидимото щастие празнувам
далече нейде от тълпата,
която беше свикнала да чува -
как мъка тегне ми в душата.
И болката ми как разтваря се ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-14T09:56:29+03:00 654 2

Вчера 🇧🇬

Дока̀то се втора̀чвах дълго в листите,
живота вън кипеше от живеене,
а аз умувах с детското си мислене -
какво не бих посмял като узрея...
Или какво бих сторил за душата си, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-13T08:56:00+03:00 583 3 5

Пресметнах със усмивка 🇧🇬

Животът си превърнах в равносметка
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-10T00:08:09+03:00 563 2

По Божие подобие, но в кал. 🇧🇬

Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-06T14:51:33+03:00 554 1 2

Когато протестират рибите 🇧🇬

Какъв протест замлъкнал е в човеците!
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-03T01:08:33+03:00 569

Въгленът на вярата 🇧🇬

Възкръснала е тя или нетленна,
но светна в непрогледния ми мрак -
убивана от мъка непростена,
към влюбения в мене нечий страх...
Тя, дето ме подлъгваше с надежда ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-08-01T16:03:27+03:00 559 1

Простих на самотата 🇧🇬

Жестока и протяжна самота
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-07-31T09:58:20+03:00 621 1 4

Кълнове 🇧🇬

Да се завърна в онзи мъж от младините си,
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-07-30T15:34:07+03:00 576 1 2

В словореда на клишетата 🇧🇬

Ден и нощ се тревожи поетът.
В този свят се развъждат лаѝци,
стихоблудстващи със клишета,
и с мераци да са критици...
Не, че вечно надигал поглед ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-07-26T22:04:52+03:00 817 1 2

Моята лична Света Анна. (На жена ми.) 🇧🇬

Абсолютен късмет се оказа,
че във този живот съм жив.
Мене Господ или ме пази,
или съм роден щастлив...
И от време на време мисля - ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-07-25T19:33:56+03:00 616

Никога не е късно да повярваш 🇧🇬

Човекът мисли се за многопътен,
с усещане за - властелин на времето.
Живее, сякаш е безсмъртен,
но търси Бог, без вяра в тленното...
И след годините - обиколѝл несретен, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-07-25T07:24:59+03:00 866 2 2

Към неродения ми син 🇧🇬

Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-07-23T21:41:12+03:00 879 4 4

Малко е късно, но се молете! 🇧🇬

Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-07-20T00:36:35+03:00 761 2 2

Отлагам прошката за оня свят 🇧🇬

Невидима е прошката на Господ -
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-07-11T18:55:24+03:00 595 1 3

Усмихнах съдбата си 🇧🇬

Във ехото на грешните си избори,
аз чувах как проплакваше съдбата ми.
Не виждах хоризонт за ясни изгледи,
а камо ли - спокойствие в душата...
Размахваха ми пръсти назидателно, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-07-07T18:54:26+03:00 576 1

Ако някой ден се заобичам 🇧🇬

Защо се случи от молитвите,
щом в мен тъгата се завръща?
Или прескъпо плащам лихвите,
понеже си дошла насъщна?
Полегнал в меката постеля ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-06-28T09:01:19+03:00 516

От пепелта към живота 🇧🇬

Недей да ме завръщаш посред нищото,
където свикнах сам да съществувам.
Където дните бяха повече предишни,
и в тях се научавах на сбогуване...
А ти се разположи в настоящето ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-06-26T17:10:51+03:00 535 1

Когато молитвите заспят 🇧🇬

Покажѝ как да дишам за хубаво!
Аз не вярвам в сърдечния пулс,
щом умирах самотен и влюбен,
а издигах любовите в култ.
Разкажи ми във бъдеще време - ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-06-25T05:35:13+03:00 591 2 6

Лекувам с антитеза 🇧🇬

Не взех в ръцете си живот,
проплакал в миг след глътка въздух.
Не бях се радвал на любов,
която да не си отиде бързо...
Не се заклех във вечна вярност, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-06-22T20:41:59+03:00 594 4

Когато имам суша под клепачите 🇧🇬

Подгизваше душата ми с годините,
от дълго неизплаканите съ̀лзи.
Във плиткото ли давят ги щастливите,
и дъното им в кърпа ли е вързано?
Не зная, ала моите терзания, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-06-20T22:51:44+03:00 562 1 2

Защото те видях 🇧🇬

Живея по средата на живота,
до болка натежал от свойто минало,
към светлото си бъдеще подносил -
одеждите с петната от мастило.
Но слава Богу! Те ще ми напомнят, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-06-19T11:02:49+03:00 620 3 5

"Ерекция" към щастието - глава Х 🇧🇬

"Как се стигна дотук?" Недоумявах все още, докато гледах как Анна, на която все пак намерихме читави дрехи, с любопитство обхождаше командната зала и задаваше купища въпроси на Черноморски, който обожаваше да обяснява за кораба, и изобщо за цялата мисия със същия неподправен патос, като в самото нач ...

diesto

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous

2024-06-18T10:30:15+03:00 673 1

"Ерекция" към щастието - глава lX 🇧🇬

Планетата Фарс бе заветната цел в мисията на Правителството, като в прякото подчинение на МИЩ, екипажа на "Ерекция" се стараеше да оправдае доверието, което им бе дадено. В лицето на Войводов, всички намираха достолепен вожд, който мъдро и смело ще ги поведе по неведомите пътища на тази все още непо ...

diesto

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous

2024-06-16T10:23:50+03:00 680 1

"Ерекция" към щастието - глава Vlll 🇧🇬

Някога преди началото на това начинание, от което бяха минали повече от два месеца, Пелинова се подготвяше усърдно в симулаторите, за които Министерството на Извънземното Щастие (МИЩ) бе платило на БАН и няколко независими научно-изследователски компании, една камара пари. "Пари, с които правителств ...

diesto

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2024-06-15T20:21:22+03:00 684 1 6

Ще бъда! 🇧🇬

Животът си предвидих с точност
до няколко несбъднати късмета.
Случайното изглежда ли нарочно,
щом никога не спираш към успеха?
И мисля си, дали ще съм след края - ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-06-15T02:09:09+03:00 517 2 5

Сега и във всеки друг живот 🇧🇬

Излиза малко евтина. Не струва,
изричана по-лесно от - здравей.
И случва се така, че я купуват,
осъдени за обич да беднеят.
Отварял съм вратите на сърцето си. ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-06-14T16:17:55+03:00 825 1 1

Свещ от каменен прах 🇧🇬

Не си представях, като малък,
че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка,
чиито прах отмерва времето...
Но бях се вързал на живота, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-06-13T01:27:52+03:00 766 4 4

Реката, която тече нагоре 🇧🇬

Последната река ли е живота?
Пресъхват сякаш вече всички извори.
Прибираме се в своите Голготи,
а сушата за скръб ли е измислена?
Затуй ли, щом дъжда не завали ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-06-11T06:38:39+03:00 919 3 4

Моят храм на живота 🇧🇬

След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-06-08T07:27:31+03:00 1.1K 3 5

Ако палачът на надеждата заспи 🇧🇬

От глътката на първия живот
до днес, когато дишам пълнолетно,
помъкнал вече смъртния хомот,
все още се надявам да не легна...
И нищо, че въртят ме колената, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-06-07T06:16:23+03:00 621 3 5