На спирката
На спирката стоях прокуден
и дълго чаках автобуса,
оглеждах се в пейзажа чуден
и нещо сърцето ми раздруса …
Започнах тихичко да пея,
за моята изгубена любов,
ах, моята прекрасна Дулсинея,
за нея на всичко бях готов …
Природата край мене съживи се,
дърветата, и птички, и тревички …
Гласа ми постепенно извиси се,
а те пригласяха ми всички …
Тенор самотен бях в тъмнината
и пеех за невъзможната любов,
ах, някой изхлипа в тишината,
а аз за туй не бях готов …
Светлинното табло „Сърце“ изписа
и хлипането продължи,
аплаузи чух и после писа …
„В кафето утре точка В три …“
Душата ми сега от радост свирка,
а аз се вслушвам в нежния й зов …
„Приятели имам среща със Спиркааа …“
Ето где намерих те Любов …
