На спирката стоях прокуден

и дълго чаках автобуса,

оглеждах се в пейзажа чуден

и нещо сърцето ми раздруса …

Започнах тихичко да пея,

за моята изгубена любов,

ах, моята прекрасна Дулсинея,

за нея на всичко бях готов …

Природата край мене съживи се,

дърветата, и птички, и тревички …

Гласа ми постепенно извиси се,

а те пригласяха ми всички …

Тенор самотен бях в тъмнината

и пеех за невъзможната любов,

ах, някой изхлипа в тишината,

а аз за туй не бях готов …

Светлинното табло „Сърце“ изписа

и хлипането продължи,

аплаузи чух и после писа …

„В кафето утре точка В три …“

Душата ми сега от радост свирка,

а аз се вслушвам в нежния й зов …

„Приятели имам среща със Спиркааа …“

Ето где намерих те Любов …