На сватба
На сватба
Присламчих съ и аз на тая маса,
накрая седнаф - сичку бе заету,
дукът скуласам, що народ дуфтаса,
ракия сипаха, ма мий далеч мизету.
Съгледаф мясту ей там по-навътре,
свубодну беши, ду оня със бумбету.
Заеха гу, дукъту сваря съ дутътря.
Сига съм прав... Къде е чак мизету!
Дукараф съ, ами пуне дъ седна.
Самичък седнаф там на канапету.
Ареса ми ракията, ма ми приседна -
ко дъ прая, кът ни стигам ду мизету.
Сидя и чакам някуй сал да стани,
уш съ прая, чи углеждъм дюшимету,
ама ни стават пустити му калпазани,
ни мога ич да съ дукопам ду мизету.
Разгеле, идин прит мене съ измъкна,
усвубуди съ еле мястуту пруклету.
Успях накрая (слава Богу) са намъкна -
със кеф са пльоснах, ей гу дей мизету.
Съм многу бърз, да знайти - щоту сварих.
Бях две сикунди по-напреде общу зету -
уния двамата засилени ги исприварих.
За награда - набучих мръвка ут мизету.
Ф бързината чашъта ми там устана.
Угледаф са - сиди сама на канапету.
Сига, за дъ я зема, тряа пак да стана.
Майната ù! Ши пия ут шишету!
Наздрави за младуженцити-и-и!
Амин!
© Костадин All rights reserved.
