Jan 21, 2014, 10:34 PM

На татко

  Poetry » Civic
1.7K 1 0

НА ТАТКО

 

20.01.1954

 

Денят е сряда, светъл ден... студен и заскрежен.

Над последната къща, под баира, от комина блика дим.

 

В деня, когато Шостакович поставял поредна велика творба*

А чернокожите се обединили в Национални негърски мрежи**,

Една жена в България промълвявала към Бога гореща молба,

И на младенеца скоро пъпната връв щели да срежат.

 

* Опус 94, Концерт в А минор за две пиана, чийто световна премиера е на 20.01.1954

** Обединение на над 40 негърски радиостанции в Америка, обявено на 20.01.1954

 

20.01.2014

 

Татко,

След 60 години, в честен труд изминали,

И днес не се оплакваш от стръмното в живота,

Макар с надежди и мечти с времето отминали,

Ти следваш все тъй неуморно вярната посока.

 

Без много думи, без излишна пантомима,

Преподаваш най-важните... Човешките уроци,

И ние знаем, че докато теб те има,

Не ще страдаме, чужди, голи, боси.

 

Не винаги успяхме да показваме,

Колко много всъщност те обичаме,

Често не знаехме с какви думи да се изказваме,

Трудно е да се избере момент за вричане.

 

Сигурно често се питаш: - Успях ли?

Добър ли бях? Има ли смисъл от мене?

 

Е,

аз имам един баща

и него

за нищо

не сменям!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Куманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...