Apr 14, 2012, 7:57 PM

На татко 

  Poetry » White poetry
639 0 0

Тихо е...

На рамото ми още стои

споменът за твоята длан.

- Върви, сине,

напред през живота!

Само нощем понякога

те срещам отново -

на сън.

А когато имам въпроси,

на камъка бял

само ги казвам

и чакам...

Знак от небето ли,

що ли?

И твоят поглед добър

през живота ме носи...

© Николай Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??