На татко
На татко
Много дълго те чаках, не дочаках, уви.
Нарисувах ти цвете, обичта там се сви.
Някой каза, че може да си ангел при Бог
и душата не спи в дом две стъпки дълбок.
Ала няма го татко – най-добрият човек.
Две ръце умаляват от безкраен разтег.
За последна прегръдка не остана живот
и сълзите преляха под небесния свод.
Заваля като песен, като живо сърце,
от безсмъртната вечност моят ангел дойде.
Щом сълзи напоиха пресушена Земя,
обичта на душите във прегръдка се сля.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
