Dec 11, 2018, 8:41 AM

На татко 

  Poetry » Other
573 0 4

И не във гроб ме заровете -

на червеи да стана жертва.

Във гроб заравят само тези, 

които истински са мъртви.

 

Плътта без жал я изгорете,

аз тези пламъци копнях 

и пепелта ми разпръснете 

без чувство на вина и грях.

 

Душата ми ще бъде жива

и щом обича или мрази,

дори  плътта да си отиде, 

живот душата ми ще пази

 

След мене ще останат живи,

които свещ ще ми запалят,

ще вдигнат чаша черно вино

и дълго ще ме споменават.

 

Плътта е мъртва, но душата

с обичаните ще се слее.

Смъртта ще замени живота, 

но, победена, ще немее...

 

© Ива ВалМан All rights reserved.

В памет на татко - 25.04.1954-07.12.2018

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??