На татко
И не във гроб ме заровете -
на червеи да стана жертва.
Във гроб заравят само тези,
които истински са мъртви.
Плътта без жал я изгорете,
аз тези пламъци копнях
и пепелта ми разпръснете
без чувство на вина и грях.
Душата ми ще бъде жива
и щом обича или мрази,
дори плътта да си отиде,
живот душата ми ще пази
След мене ще останат живи,
които свещ ще ми запалят,
ще вдигнат чаша черно вино
и дълго ще ме споменават.
Плътта е мъртва, но душата
с обичаните ще се слее.
Смъртта ще замени живота,
но, победена, ще немее...
© Ива ВалМан All rights reserved.
