Jul 17, 2013, 7:59 AM  

На Теб!

  Poetry
630 0 0

Много хора бихме заобичали,
за да правят дните ни засмени,
но така единствен ме обичай ти-
заради сълзите споделени.

Много хора бихме заобичали -
върхове да гоним нощ и ден!
Но така единствен ме обичай ти -
че на дъното дори ще бъда с теб!

Много хора бихме заобичали,
но разумно, не със същността...
А така единствен ме обичай ти -
с цялата си сила и душа!

Много хора бихме заобичали,
за да се почувстваме щастливи.
Нека и в тъгата се обичаме...
Ще си трябваме, за да останем живи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...