Сгряваш ме с усмивката,
с ведрите очи,
твойта добрина
просто ти личи.
Много път изминах,
много студ набрах,
толкова изстинах
само теб избрах!
Дълго все се лутах
в пътища безброй,
тежко бреме бутах
чак до пътя твой.
Не, не искам вече
да се губя, знай!
Нека пътя с тебе,
извървим до край!
© Nina Toshich All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
