Jan 17, 2014, 9:37 PM

На тебе, сине... 

  Poetry
2007 2 7

Сине пораснал,

дано ми простиш

всички вечери, през които

не бях до тебе преди да заспиш,

за да целуна

очите ти...

Прости ми, сине, за всяка сълза,

която с устни не съм изтрила...

За всяка твоя момчешка тъга,

която

не съм споделила...

Прости за всички приказки, сине,

които

не ти разказах.

Дано като мен през живота преминеш,

без да се научиш 

да мразиш.

И когато си сам, а навън завали,

и отново ги няма

ръцете ми -

поплачи си, момчето ми.

И ме потърси.

 

Дано ме намериш

в сърцето си.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • Както Лакрима го е казала - непростима грешка, молеща за прошка... но децата ни не вярват, че майките грешат... не престават да ни обичат и да ни носят в сърцата си.
    Ти винаги ще бъдеш точно там - в сърцето и душата на твоето момче!
    !!!
    Права си, зависи от вибрациите...
    И тук те почувствах... и съпреживях.
    Благодаря ти за хубавия стих и емоцията!!!
  • Майчице ...
  • Когато порастат децата
    светът им пораства със тях.
    И има място предостатъчно
    за прошка,самота и грях.
    Растат със тях и разстоянията
    между бащи и синове.
    Единствено в сърцето майчино
    детето все ще е дете...

    Благодаря за провокацията!Докосна ме!
  • Ти си в сърцето му!
  • Прилича ми на непростима грешка, която моли за прошка...Тъжно е, но хубаво написано..Поздрав!..
  • Хубаво посвещение!
    Поздрав, Гълъбина!
Random works
: ??:??